За странните илюзии, които създава мозъка ни

Юни е, а навън се реят белите пухчета от сребриста топола, създавайки илюзорен зимен пейзаж. На места пухчетата са се натрупали толкова много, че лесно биха могли да бъдат взети за бели, снежни преспи...

Херкулес, един от митичните герои на древна Гърция бил овенчан с венец от тополови листа, след като надвил с голи ръце Цербер- триглаво куче пазач, което стояло на входа на царството на мъртвите. Цербер бил роден от съюз между Тифон и Ехидна, брат и сестра, отличаващи се със репталоидни и човешки черти. Според митологията, отиващите долу го омилостивявали с медена питка.

Церберът е пазач на друго измерение, друг свят, с неестествени форми. За подобен пазач се споменава в още по-древни текстове и митове в асирийски, вавилнонски, акадийски в Тората и Библията. Това чудовище –пазач се нарича черубим cherubim или cherub (ед.ч.) Виж http://en.wikipedia.org/wiki/Cherub

. Понякога се бърка с херувим, но докато херувимчетата са малки пухкави ангелчета, прилични на бебета с крилца, то черубим имат 4 лица-на лъв, орел, бик и човек, крила и огнен меч, за да пазят дървото на живота или пътя към него- райските порти. Друг път черуб е изобразяван като лъв с крила и човешко лице, черуб е пазач и войн.

"...at the east of the garden He stationed the cherubim, and the flaming sword which turned every direction, to guard the way to the tree of life." 8

8 Genesis 3:24.

Странна, но не лишена от логика теория за този пазач открих в подробно ревю на книга, писана от Lyssa Royal “През призмата на Лира”. http://www.bibliotecapleyades.net/vida_alien/alien_prislira_eng.htm#Preface

В частност  част 8 http://www.bibliotecapleyades.net/vida_alien/alien_prislira_eng.htm#8_-_Earth_Inception

Стигнах отново до съзвездие Лира и извънземните наследници на Лира и Сириус, които имат общо със създаването на нашата цивилизация, такава каквато я познаваме днес, чрез генетични изменения в ДНК и манипулация на времето. Накратко в част 8 се споменава за сътворението на Адам и Ева като обитатели на Земята, хибриди между Лирианците и земните Кроманьонци с идеята да не разпознават добро и зло, двата противоположни полюса и себеутвърждаването “Аз съм”- (вибрацията на трето измерение) Само, че представител на Сириус ги подмамил и подучил да ядат от Дървото на Познанието, за да могат да използват човекът за свои цели, вербувайки и манипулирайки неговото Его. Така земляните станали заложници на третото измерение Лирианците не одобрили и единственият начин да предпазят себе си и останалия свят от лоши последствия бил да отнемат правото на вечен живот на тленните материални тела или всъпването на земните хуманоиди в 5-то и 6-то измерение и да ги накарат да забравят звездния си произход и свръхспособности, за целта на което поставили пазач при дървото наживота наричано ГИШ.ТИЛ. Лиза Роял допуска, че този пазач пази "космически кораб"-на шумерски Гиш.Тил означавало сътворено от човек, и ракета.
 Но аз питам, не може ли да се тълкува и по друг начин, тъй както много други дрвени думи. Следвайки логиката, този пазач може да е В човека, в случаят пак ще е сътворено от нас самите. Ракета, съд, кораб да се тълкува като носител, доли череп, Съвсем случайно попаднах на следната снимка: напречен разрез на малкия мозък, еволюирал (или създаден!?) между двете полярности- ляво и дясно полукълбо, братът и сестрата (спомни си Цербер!) –церебралният кортекс! И познайте какво(?)- онова, което се вижда, заедно с хипокампуса прилича досущ на крилато същество с четери глави-черубим. От къде произлиза българската дума “череп”, във всеки случай не е от латинската такава за череп- “cranium”? Следователно, може да с едопусне, че черепът пази "дървото на живота".

И ето каква е функцията на тази част от нашия мозък- двигателна, кратка и дълга памет, себеосъзнаване. Странно, нали...или може би не чак толкова!?

П.П. на същото място се намира и епифизната жлеза-наричана трето око. "За третото око доскоро малко се знаеше, а и сега не всичко за него е уточнено. Всъщност това е епифизата. Тя е най-малкото органно образувание у човека. Теглото й е 0,1-0,2 грама.
     Много отдавна епифизата е била един от най-тайнствените органи.
     Първи в древността за нея говори Херофил, живял преди около 2300 години. Той приема,че тя контролира умствената дейност на човека, че е клапан срещу "източването на жизнения дух", орган за "пророкуване и ясновидство", "седалище на душата". Първото й анатомическо описание е направил Гален (133-201 г.), който я оприличава на шишарка и смята, че е лимфен възел."


Епофизата-Магическа реалност>>> КЛИКНИ ТУК

Самолетни химически следи

Една от най-любопитните теории, писани от Закаря Сични е за причината поради която анунаките са присъствали на земята в миналото-златото. Те са го събирали, за да го разпръсват в атмосферата на своята планета, създавайки по този начин щит, който да я предпази от вредни космически влияния. Когато Сичин е писал за това (1976г.) едва ли човечеството се е занимавало с проблеми, свързани с глобално затопляне и космическо, метеорологично време. Днес обаче се влагат билиони в търсене на различни концепсии и начини за прилагането им, регулиране или манипулиране на климата, следене на и защита от космически обекти и тяхното влияние.

Създаване на огледален щит във високите части на атмосферата- йоносферата е едно от  тези решенията. Този щит  ще рефлектира малък процент от слънчевите лъчи, с което ще намали последиците от парниковия ефект, но дали трябва да се говори в бъдеще време или това вече се случва!? Какви са последиците от тази климатична намеса за живота на Земята и за идните поколения е въпрос, който не бива да пренебрегваме. Как става това разпръсване на химикали? Защо химическата пелена съществува предимно над страни, членки на НАТО?

Има две съществуващите класификации, известни като Contrails и Chemtrails. Contrails се формират по естествен път, като следи на самолетите от воданата пара, отделяна при работата на двигателите им, която кондензира в милиони, ситни водни капчици и кристалчета. Тези следи се разпръскват лесно в атмосферата.

Обаче, chemtrails пораждат дебати в научните и гражданските среди и за разлика от contrails, не са толкова лесни за обяснение. Chemtrails са химически следи с високо съдържание на алуминий, барий и други химически елементи, които не се разтварят в атмосферата и рано или късно падат на земята, замърсявайки почвата и водите.

Алуминият рефлектира до голям процент слънчевите лъчи; мрежата от тези химични среди се явява също така платно, върху което може да се прожектират 3D триизмерни образи (виж проект Blue Beam); като цялостна защита, този филм от химикали може да бъде активиран с уреди на HAARP, за да се създадат мощни атомни експлозии в атмосферата, които да разстроят всяко космическо летателно средство, включително НЛО.

HAARP http://www.youtube.com/watch?v=sISdgA0NbRM&feature=youtu.be

What in the World Are They Spraying?

http://www.youtube.com/watch?v=jf0khstYDLA

Oчаквайте втора част на филма със заглавие: Why in the World are They Spraying?

Книгата “Файловете Омега” може да се намери в библиотека Спиралата.

Земетресения и ХАРП  (HAARP)

http://www.abovetopsecret.com/forum/thread678688/pg

Хало и Слънчеви кучета в Мексико

мнимо слънце, слънчево куче

По време на почивката ни в Мексико, в близост до Канкун, която започна на 14 февруари 2012 година и приключи на 21 февруари 2012 година, наблюдавах с приятели два атмосферни феномена: Слънчев, пълен ореол (Хало, Нимб) и Слънчеви кучета наричано от древните гърци Парелион παρήλιον (parēlion), означаващо “отстрани”. Понеже фотоапаратът ми беше откраднат, загубих  и снимките, които успях да заснема. За щастие или съжаление, един от приятелите ни беше щракнал едно “слънчево куче” или “мнимо слънце”  прекалено отблизо, без да се вижда цялата красота на това явление.  

Хало (на гръцки: χαλοσ, още наричан аура, нимб, ореол) е оптичен феномен, създаден от ледени кристали и образуващ цветни или бели дъги и други форми в небето. Много често се образува около Слънцето или Луната, но всъщност може да бъде навсякъде по небето. Обикновено се образува в студени райони или при студено време, когато ледени кристали, наречени "диамантен прах" плават във въздуха.

Има много разновидности на леденото хало. Образува се от ледени кристали на височината на перестите облаци (5-10 км) в горната част на тропосферата. Светлината се отразява и пречупва и по-късно се разлага на много цветове поради дисперсията. Кристалите се държат като призми, които отразяват и пречупват слънчевата светлина, която на свой ред дисперсира и образува красиви сияния.

Информация на английски Sun_dog

Тайнствената планета Глория

Наричана още "забранената земя", или "земният двойник" е планета, за която се  счита че се движи  в орбита, съвсем близка до Земната и със същата скорост, но винаги срещуположно от нас. Слънчевият диск винаги се пада между Земята и Глория и поради тази причина Глория е невидима за нас.

 За тази тайнствена планета се говори много, при това с догадки и математически изчисления, но все още никой официално не е обявил съществуването ѝ. Още през XVII век директорът на Парижката обсерватория Джовани Касини съобщава,че е видял с телескопа си част от диск на планета точно зад Венера. Възможно ли е да е наблюдавал Глория? През 1749 година предположение за съществуването на тази планета изказва и английският астроном и оптик Джеймс Шорт, а 20 години по-късно немският астроном-наблюдател Тобиас Иоганн Мейер. Любопитното е, че движението на Марс и Венера по орбитите си е повлияно от  някакво тяло, което може да бъде именно Глория. Ако  Глория наистина съществува, това би представлявало огромен интерес за нас, земляните! Тя (евентуално) се намира при същите условия, както Земята, което значи, че на Глория е възможно съществуването на цивилизация! И още нещо именно там може да се намира основната цивилизция, а Земята да се явява само място за „разселване”. Всъщност, с това може да се обясни повишеният интерес на НЛО към събитията на Земята. Твърдо е установено, че всички ядрени опити, които се правят, независимо от мястото им, неизменно предизвикават засилено внимание от страна на „летящите чинии”. Така, както НЛО се е появило над Хирошима само час след ядрения взрив, акто се появи и след взрива на ядрения реактор във Фукушима. Това е заради балансът, който двете планети Земя и Глория оказват една на друга. Гледайте повече по темата тук: http://www.youtube.com/watch?v=i8OpNyotoYQ

Съновидение за Шамбала

Книгите на Елена Блаватска, Николай Рьорих и Ернест Мулдашев са чудесно четиво-предизвикателство за хора с изследователски ум и богата душевност. Именно, когато завърших преди време четенето на една от книгите на Мулдашев “Златните плочи на Харати”се случи едно от  запомнящите се мои съновидения свързано с  осезанието за пространство. Озовах се на сън в едно място, където  нямаше никакъв ориентир за пространство или време, сякаш бях изхвърлена от тялото си в абсолютно нематериален свят или поне извън светът, който познаваме и в който живеем. Обзе ме страх, пожелах да се върна обратно, в смисъл обратно от мястото, където и да се намираше то или каквото и да представляваше. В този момент се събудих и почувствах  невероятно облекчение, топлина и уют от своето съществувание. Осезанията за време и място се бяха завърнали, материята ме прегръщаше нежно и успокояващо и като че ме изпълваше с добрина и обич.

Защо пиша това? Защото снощи изпитах друг интересен сън, който намирам по един или друг начин свързан  отново с пространството. Този път бе различно. Сънувах дълго на няколко етапа: летящи кораби-подобни на къщи или “кораби майки”, огромни, но реещи се ниско. паника сред хората. Нищо подобно като холивудския филм”Денят на незавсимостта”, летящите кораби бяха по-скоро като абстрактно понятие и присъствие, което  не ме стряскаше и хвърляше в ужас. Бях убедена в своите знания и способности и намирах начин да се измъкна от тълпата и затворените помещения. Някак си, озовах се избягала от странното присъствие на тези абстрактни обекти, намирах се сред красива девствена природа-широко дефиле с река, заоблени планини, пълноводна река, мочурлива местност, върби, есенно ухание, някакво наводнено място. Онова, което бе поразително бе усещането, че това място бе забранено за достъп, а аз по право можех да присъствам там.  Летях, имаше “клопки на разсейване”, за които знаех, че не бива да им обръщам внимание. Бях в някакъв междинен свят или поне се бях уединила, но знаех, че съм се отървала от  “корабите” или каквото и намерение да имаха те в една недоброжелателна среда и това е само временно.

Тук отварям скоба,че често сънувам летеж в съня си, още от дете. Опитът ме научи да го контролирам/направлявам-височина и скорост само с мисъл, воля и добро намерение, винаги съм се удивлявала  колко просто е и как това не може да се приложи в материалния ни свят.

Втората част от сънят ми беше всъщност съществената, поради която отворих тази тема: Сънувах къщата където съм отрасла, малкото ми братче, баща ми, чувствах, че са трудни времена. Баща ми подаде торба със свитъци на малкото ми братче, което в съня ми беше дете на около 7 години и знаехме, че има важна и неприкосновена цел -да ги достави при “географските колони”.  Това понятие ми се натрапи  няколко пъти в съня, макар да звучи нелепо. Братчете ми се бавеше, но аз знаех по кой път да тръгна и много исках да го придружа, затова избързах напред, всъщност  минах през познатия ни двор с намерението да го дочакам  “на входа”. Не знам поради какви причини, но сънувайки реално място, където съм била множество пъти и което място считам за личен енергиен проводник, в съня си се озовах в края на обсега му, като пред невидима стена, в която прекрачих и отново се издигнах в полет. Усещането бе къде по-защеметяващо, летенето много по-лесно, маневрирането, мисълта, всичко бе много по-бързо от вече изпитваните полети на сън. Гледката беше още по-впечатляваща. Прекрачвайки “входа”, всъщност се озовах в огромна долина обградена със заснежени планини, полски цветя и кристално чист и искрящ въздух, чуваха се пойни птици. Полетът ми набираше скорост и височина, защото знаех къде отивам, знаех къде се намират колоните! В този момент се сетих,че не аз трябва да стигна до там и съм избързала, както и изоставила малкото си братче. Точно когато тази мисъл ми мина през ума, със същата бързина и полетът ми бе опропастен, спря, почувствах се в безтегловност, обърнах се наопаки и се озовах на земята, но без да се нараня. Въпреки това осъзнах в същия момент, че не съм постъпила правилно и че това, което изпитвах е защитата, създадена за мястото, където исках да стигна. Имаше и допълнителни преживявания-например чу се нещо като глух бум, като невидима вълна във въздуха, когато полетът ми бе прекратен, събудих се и като че електричество премина през цялото ми тяло (удрял ме е ток и знам какво е), настръхнах, полазиха ме тръпки по тила, а сърцето ми биеше лудо, почти извън ритъм.

Чувствах, че справедливо не бях допусната в това измерение.

След това не можах да заспя. Разрових се в интернет и намрих следната статия за Колоните на Шамбала

http://parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/355-2011-08-31-11-15-03.html

накратко за Шамбала

http://www.shamballa-bg.net/legend-of-shamballa.html

Секретни територии

Препоръчително:
Наред с епизодите на Ancient Aliens , които можете да изгледате в Ютуб (на английски), обърнете внимание и на  Секретные территории (сериите са на руски език).

Eкзопланетата Kepler22b-обитаема!

Том Чайвърс

Защо имената на планетите и звездите имат такива тъпи имена? Учените отговарят,че давайки обикновени и запомнящи се имена би отнело дълго време и давайки малкото 22b улеснява нещата.

Каво представлява името?
 На 6-ти декември 2011 са открити няколко екзопланети, планети, които обикалят в орбита около други слънца, една от тях е с приблизителен размер на Земята и се намира в така наречената Златна зона, където е нито прекалено горещо, нито прекалено студено, а водата на подобна планета би била предимно в течно състояние и благоприятстваща за живот. Вестниците я наричан Нова Земя, но за астрономите тя е известна под наименованието Kepler22b.
Любителите на фантастиката може би са разочаровани, питайки се защо на истинските чуждоземни планетите не се дават готини имена , като например Пандора, Аракас, Хот и Татуни. Филмът Междузвездни войни  ни даде Куросан и Ендор, а реалността ни замеря със скучните HD85512 и Gliese 581d.
Причината, разбира се, е във времето. “Някои учени предложили имената да се избират от гръцката и римската митология” казва Кен Рийс от университета  в Единбург, но това е забавяло нещата, имало нужда от интернационална система. През 2010 година само са намерени 385 планети.
Настоящата система обаче е стриктна. “Ако виждате звезда с невъоръжено око, най-вероятно тя вече има име”-казва Др. Рийс “Ако е била открита с телескоп, то името и произтича от името на този телескоп. Ако звездите са в система както Сириус например им се дават главни латински  букви  (Sirius A и Sirius B). На планетите около тях се дават малки латински букви, които започват от b (Tau Boötis b, 55 Cancri d.")”
В новите експедиции обаче се търсят звезди, които все още са неназовани. Кеплер е космически телескоп с такава мисия и преди два дена открива звезден куп, чиито звезди насовават на негово име. Планетата Kepler22b е първта планета около 22-рата звезда от този куп (на планетите никога не се дава буквата “а”).  Една от кеплеровите звезди Kepler11 има 6 планети в своята орбита, затова всички планети са назовани до буквата “g “, като името на последната е Kepler11g. има При мисията на телескопа Wasp са открити 70 звезди. Благодарение на телескопът CAROT има назовани 24 звезди. Явно имената на планетите и звездите не са чак толкова глупаво избрани след всичко, което вече научихме.


(по материал из чуждестранния печат)